ИЗКУСТВОТО на ДЕГУСТАЦИЯТА и ОЦЕНЯВАНЕТО на ВИНАТА

Още от древността насам хората са се стремили да придадат количествена оценка на своето одобрение към явление или продукт.

В случая с виното можем да кажем, че стремежът е доста древен – първата международна винена дегустация е организирана от краля на Франця през 1224 г. „Битката на вината“ събира 70 участника от Испания, Германия, Франция и Кипър, журито се състои от … един английски свещеник, а победител е Кипър.

Към днешно време подобни дегустации представляват- взаимното усилие на многочленни комисии и на системи от точките, които играят ролята на инструмент за всеобщо разбиране и уеднаквяване на критериите.

100 точки

Най-широко разпространената система за оценяване на вино е 100-точковата на Робърт Паркър. Бившият адвокат от Балтимор, САЩ е жива икона на винената критика и журналистика и всеки, който по някакъв начин се занимава с вино, независимо дали го прави, продава или просто пие, знае кой е той и затихва в очакване на оценката на Паркър за поредната реколта.

Папа Паркър, както го наричат е обичан и мразен в еднаква и много силна степен, но каквото и да се говори, една добра оценка от Паркър може да изстреля едно вино в незнайни висини, а една лоша може да навреди значително на репутацията на цели страни.

Хора, които не пият вино, но трябва да го купят например или такива, на които просто не им се занимава с това да формират собствен вкус са благодарни на Паркър и се доверяват на оценките му безрезервно. Тези, които се интересуват сериозно от вино от една страна зачитат и уважават оценките му и много често също си купуват вино, само защото то има еди-колко си точки по Паркър. От друга страна обаче, много често се чувстват като че ли длъжни да формират собствено мнение, ако може различно от това на Паркър.

Интернет изобилства с информация кой точно е Робърт Паркър, тук ще кажем само, че след едно пътуване до Страсбург той решава да захвърли адвокатската си практика и да се посвети само на виното. Най-важното, което прави, без естествено да има и най-беглата представа какво ще произлезе от това, е да основе свой собствен, „независим справочник за потребителя“, в който да има подробна и достъпна информация за виното.

Всички му казват да си отива обратно в кантората, но той не ги слуша и през 1978 г. издава първия – безплатен – брой на The Wine Advocate („Адвокат на виното“). Изпраща го на списък от клиенти, който преди това е закупил от търговци на едро на вино. Броят на абонатите през август 1978г. възлиза на по-малко от 600. Двайсет години по-късно The Wine Advocate има над 40 000 абоната във всеки щат на САЩ и в 37 други страни.

Днес фактически всеки производител, търговец или добре осведомен потребител признава, че The Wine Advocate е най-влиятелното издание, формиращо покупателните навици на цяло поколение ценители на виното не само в Америка, но и във Франция, Англия, Швейцария, Япония, Тайван, Сингапур, Русия, Мексико, Бразилия и Китай.

Всъщност, достатъчно е само да кажем, че френската държава му връчва най-високото си отличие – „Ordre de la Legion d’Honneur“ и става ясно колко голямо е вниманието му.

Според Паркър съществуващата по това време 20-точкова система за оценка на вината не предоставя достатъчна гъвкавост и често резултира или в прекалено сбити и несправедливи, или в прекалено раздути оценки на вината. Затова той създава своя система за оценка на вината, която междувременно много от ценителите на вино смятат за единствената официална и вярна. Ето какво представлява тя:

Системата на Паркър работи с качествена скала от 50 до 100 точки, реално обаче само с 20, защото вината, които стават за нещо имат от 80 точки нагоре. Цифровите оценки се използват само за да подчертаят и допълнят описателните дегустационни бележки, които са главното средство за изразяване на Робърт Паркър.

96-100 точки: забележително вино с дълбок и комплексен характер, притежаващо всички атрибути на висококачествено вино от дадения сорт или вид. Консумирането на вина от такъв калибър е незабравима награда за усилията, положени за намирането и закупуването им.

90-95 точки: изключително вино с невероятна комплексност и характер. Накратко, това са страхотни вина.

80-89 точки: вино над средното ниво до много добро, направено с финес, демонстриращо различни степени на аромат и характер. Без забележими и очевидни недостатъци.

70-79 точки: средно качествено, но добре направено вино, което не се отличава с нищо особено. С едно изречение: прямо, откровено и безобидно вино.

60-69 точки: вино под средното ниво с очевидни недостатъци, като повишена киселинност и/или танини, липса на аромати, евентуално грешки в аромата и вкуса.

50-59 точки: смятано за неприемливо вино.

Американското списание „Wine Spectator“, междувременно не по-малко известно или влиятелно от Робър Паркър, оценява по неговата система, но е типичен представител на желаещите да имат малко по-различно мнение. При тях праговете са разместени, т.е. още едно 95-точково вино влиза в Залата на славата.

95-100: Класика, превъзходно вино.

90-94: Изключително, вино с прекрасен характер и стил.

80-89: Добро до много добро, вино със специални качества.

70-79: Средно вино, което може да се пие и което има известни малки недостатъци.

60-69: Под средното, може да се пие, но не се препоръчва.

50-59: Слабо вино, не е добре да се пие и не се препоръчва.

20 точки

Тази система за оценка на вина, известна още като системата Дейвис, е разработена от д-р Мейнард, професор по винарство в Университета на Калифорния през 1959 г. При нея се дава различна степен на важност на отделните характеристики на виното като бистрота, цвят, съответствие с типа, аромат, букет, вкус и общи впечатления. Крайната оценка е сбор от оценките за цвят, бистрота, аромат, вкус и общи впечатления. Тя трябва да отразява както потенциала за съхранение на виното, така и допуснатите грешки. Най-добрите вина са от 18,5 до 20,0 т., висококачествените се оценяват от 17,0 до 18,4, а добрите търговски вина – с 15,5 до 16,9 точки.

Главният съперник на Робърт Паркър – трудно понасящата го мома англичанка Джансиз Робинсън, самата тя сериозно светило в света на виното – използва също 20-точкова система.

Concours Mondial de Bruxelles- най-престижният независим винен конкурс в света има следните правила:

Дегустациите са слепи, тоест вината се опитват без дегустаторът да знае какво опитва. Дегустационните комисии са последно за 2016г -58, всяка от по 5 души от различна националност, плюс президент. Тестват се на ден по 50-60 вина Всеки един дегустационен лист се пази и се прави профил на всеки един дегустатор, с оценките му. Всеки ден организаторите пускат по две еднакви проби, за да проверят как оценява комисията.

Оценките за медалите са следните:

Оценките в конкурса се правят по професионалната 100-точкова система. Бронзови медали не се дават. Необходими са минимум точки за медалите:

84-86,5 точки – сребърен медал
86,6-92 точки – златен медал
92-100 точки – гранд златен медал (наричан още дабъл голд – двойно злато)

100 точковата система за оценяване на вина на Международната организация по лозата и виното (OIV), включваща правила, представени в Стандарта на OIV за международните конкурси за вина и алкохолни напитки от грозде и вино, публикувани с Резолюция 332А/2009), също призната от Международен съюз на на OEnologues (UIOE).Тя се използва от дегустаторите в цял свят и се формира от точки, които се дават в три групи оценки – за цвят, за аромат и за вкус,като за всеки от тези три основни показатели има отделни индикации бистрота,нюанс,интензитет,чистота,финес,хармония,трайност/послевкус .

Дегустаторът преценява и опитва последователно различните качества и попълва специален дегустационен лист,отразяващ оценка и словесна характеристика на виното по стандарти.

Най-примамлива звучи „Системата” на Хю Джонсън, автор на World Atlas of Wine, Негова е брилянтната идея да степенуваме доколко едно вино ни е харесало по следния начин:

От това вино бих изпил:

– нито чаша повече – още една чаша – още една бутилка – цял кашон – цяла бъчва

– бих изкупил реколтата – бих купил лозето, от което идва.