ТРАКИЙСКО ВИНО,СЪДОВЕ за ВИНО и МИСТЕРИИ

Съдове за вино от Рогозенското съкровище в РИМ-Враца, които се интерпретират като ритуални и политически дарове от одриските царе на трибалските владетели, имената на двама от които – Халес и Сирм са известни от античните писмени извори. Сцената върху тази фиала от Рогозенското съкровище е от митологичния цикъл за Херакъл. Композицията представя тракийската принцеса-жрица от град Тегея (в областта Аркадия, Пелопонес), обречена на богинята Атина – Ауге (думата ауге на гръцки означава слънчева светлина), която според мита била прелъстена край извор от Херакъл.

Почти всеки знае, че първият народ, населявал земите на днешна България, е тракийският. Малцина обаче знаят, че богът на виното, Дионис и свитата му от вакханки и сатири са украсили гръко-римския Пантеон благодарение на траките.

Наред с култовете и обредите, свързани с веселия бог, те оставили в историята спомена за гъстото тракийско вино. Хилядолетия преди божествената напитка да открие родината си във Франция, Италия и Испания, античните автори описвали неповторимите качества на тракийския елексир. Според най-пресилените коментари той „трябвало да се разрежда с вода в съотношение едно към двайсет и пак било толкова силно и пивко, че било невъзможно да отлепиш устни от фиалата”.

Затова и България заема твърде специално място в европейската история на виното. Повечето антични автори след Омир са вярвали, че от земите на Древна Тракия култът на Дионис е тръгнал към елинистичния свят, и явно за един доста продължителен период (около 1000 години) този възглед не е бил поставян под съмнение, щом Плиний Стари (I в.) твърди, че първият лозар в Европа бил тракиецът Евмолп.

Античен съд за смесване на вино, ІV век пр.Хр.

Виното е изключително важна част от образа на старите траки. В Омировия епос те са представени като красиви и храбри мъже, които се бият върху богато украсени със злато и сребро колесници, носят “оръжия златни, огромни и дивни”, яздят “бързобеги като вихър” коне и освен това правят и пият хубаво вино в красиви чаши.

Това е периодът на тяхната най-голяма слава и могъщество в контекста на общата ситуация на Балканите към края на II хил.пр.Хр., когато Епир, Македония, Тесалия, Евбея, Етолия, Аргос, а също големи части от Ахея и Аркадия са принадлежали на траките. Като част от голямата “палеобалкано – западномалоазийска” общност траките несъмнено са играли значителна роля при формирането на елинистичната култура, и то чрез култа не само на Дионис, но и на Орфей и Арес, чийто произход също е с тракийски адрес. Нека не забравяме, че по времето на Херодот ( V в.пр.Хр.) Европа означава Гърция, Тракия и Македония.

В Омировата „Илиада” се казва как всеки ден кораби докарвали съдове с вино в тракийския стан, разположен извън стените на Троя. Това се случвало някъде около 10-ти век преди новата ера, когато траките били във възхода си.

Други източници от онова време твърдят, че гордият и смел тракиец можел да се лиши от всичко освен от меча си и фиала си за вино. Естествено те били порицавани от гърците за прекомерната употреба на вино и разпуснатото си поведение по време на Дионисиевите празници, но самите гърци се отдали на тях векове по-късно, а при римляните те придобили съвсем оргиестичен характер.

В “Илиада” Омир пише за “сладко като мед черно вино” от тракийския град Исмар, което било доставяно в лагера на ахейците пред стените на Троя. В “Одисея” е описано “черното и гъсто вино” на царя на тракийското племе кикони Марон. С него хитроумният герой от Итака упоил циклопа Полифем, преди да го ослепи. “Исмарско вино пия облегнат на бойното копие”, се казва в една елегия на гръцкия поет Архилох (VII в.пр.Хр.). В поемата си “Дела и дни” (’Έργα καί Ήμέραι) Хезиод споменава прочутото “библинско вино”, което се правело в Южна Тракия.

Амфора от Аполония (Созопол), V в.пр.Хр.

В античността особено много е било прочуто сладкото тракийско “библинско вино” – казва археологът Ирко Петров. По-късно лозата‚ от която се добивало то‚ била пренесена в Италия и Сиракуза. “И така сладкото вино‚ наричано от сицилийците полисово‚ би било библинско вино” – пише Атеней.

Омир описва как тракийският жрец Марон подарява на Одисей „…дванадесет амфори сладко, неразредено вино, божествено питие … когато искаха да пият от това червено вино, сладко като мед, той напълваше една чаша от него, смесваше го с двадесет пъти по толкова с вода и приятно, божествено благоухание се разнасяше от съда. Тогава беше много трудно да се въздържиш от него…”. Това сведение за разреждането на виното може и да е преувеличено, тъй като в древна Гърция и Рим обикновено му добавяли три части вода. За “варварски” се считал обичаят на траките да пият виното неразредено и то на един дъх. Тук трябва да отворим скоба и да поясним, че античните вина били изключително гъсти и силни.

Ефектът от напиване с тракийско вино бил сходен с този от съвременните. Плиний Младши споделя, че “от тях боли глава до шестия час (до обяд) на следващия ден”.

Така от съчинения на по-късни гръцки писатели се е запазил образът на траките като непоносими пияници. За разлика от културните елини те пиели виното си чисто, несмесено с вода и този маниер се наричал “скитско”, тоест варварско, пиене. Гръцкият историк Теопомп (IV в.пр.Хр.) разказва как царят на одрисите Котис I (383–359 г.пр.Хр.) веднъж се напил до пълно умопомрачение и чакал в кревата му да дойде богинята Атина. По някое време станал и попитал един войник от стражата дали богинята идва, на което мъжът неблагоразумно отвърнал, че не идва, и Котис веднага го убил.
Следващият попитан казал, че Атина ей сегинка ще дойде, и така останал жив.

Ксенофонт описва пир при одриския владетел Севт I (424-410), който пиел вино от рог и изливал остатъка върху дрехите си. Ксенофонт бил впечатлен, че въпреки значителното изпито количество тракийският вожд останал видимо трезвен. Някои гръцки автори твърдят, че при траките всичко е било общо, с изключение на две неща – меча и чашата.

 

Сребърна монета на тракийския владетел Сараток

Сребърна монета на тракийския владетел Сараток

Монетите на тракийските царе Сараток, Аматок, Кетрипорис и Терес ІІ са с изображения на лоза, грозд и кантарос , а музеите ни са пълни със съкровища от златни и сребърни ритуални съдове, предназначени за съхранение, разливане и пиене на вино.

В Оксфордската енциклопедия на виното, Тракия е посочена за родина на виноправенето и на бог Дионис. Една от малкото думи достигнали до нас от езика на траките е думата за вино zeila и това най-вероятно се дължи на честата й употреба. И до днес в България с името Зейла се нарича вид старинно местно вино от Казанлъшката долина, което носи заряда на планинските билки с които се налага, напомнящи за тракийските богове. Траките също пиели вино с омайни билки и изпадали в екстаз и дълги разговори с боговете. Tази сакрална напитка те наричали Зейла.

Но в онзи красив древен свят, пълен със загадки, виното не се използвало за обикновено пиянство, а било средство за единение с боговете и най-хубавото вино в тогавашна Европа се правело в Тракия, а неговият бог, Дионис, обикалял тогавашния свят с веселата си свита и учел хората как да отглеждат лозите и как да приготвят виното.
Първите лози са били посадени от траките в Горнотракийската низина по поречието на р. Марица. Предполага се, че това са били лози от сорта Памид, който със сигурност е най-стария местен български сорт.
Днес от Дионис и траките са ни останали само безценни съкровища и няколко уникални български сортове лози – Памид, Червен Мискет, Димят, Гъмза, Мавруд и Широка мелнишка. От последния сорт британският политик, Уинстън Чърчил, си поръчвал по 500 л вино всяка година.

Такова е наследството ни от траките, а какво ни е оставил Дионис, можем да разберем само, ако отпием глътка ароматно българско вино. Според проучванията родината на лозата е някъде в Мала Азия, където в древността се е заселил многобройния народ на мизите, наричани по-късно българи. Точно оттам според легендите е потеглил и Дионис в своя божествен поход. И оттам във всяка глътка вино се крие легенда стара колкото и света, стара колкото самото вино.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

За траките виното е било сакрална част от религиозните практики. Чрез него те се сливали с боговете и вероятно за да става сливането по-бързо и лесно, го предпочитали гъсто, сладко и силно, тоест онова, което античните писатели смятат за варварско поведение, трябва да е било свързано със собствена религиозна и културна традиция. “Като се има предвид особената ритуална ценност на виното в Древна Тракия, става ясно защо именно в нейните земи са намерени толкова много скъпоценни съдове за пиене на вино”, обяснява Иван Маразов (Траките и виното. С., 2000).
Амфора, с която е било пренасяно виното от търговците; кантарус  и ситула – древни кани за разливане, и фиали – фини съдове за пиене на божественото питие, Киликсът е античен съд за вино с формата на чаша, характерна с двете си хоризонтални дръжки и столче, което варира на височина.
Само фиалите – златни и сребърни – са над 200 – повече от половината, открити в целия древен свят досега.Но златните Киликси са изключителна рядкост. Изображенията по тях представят картини на вакханални сцени, свързани с култа към бог Дионис и са прекрасна илюстрация на запазените антични текстове, описващи похода на бога, който тръгва от пасищата на Фригия и Лидия, достига до Бакрия и обикаля цяла Азия, творейки чудеса сред природата, едно от които е превръщането на гроздовия сок в божествена напитка. През цялото време Дионис е придружен от свита сатири и менади, въвлечени във вихъра на необуздани оргии и танци, опиянени от любов и несметни количества вино, с цел да се постигне божествено тайнство.

Тази явно високоразвита лозаро-винарска култура е отразена и в множество други паметници – оброчни плочи, барелефи, рисувани съдове и монети с лозарски и винарски сюжети, открити във всички краища на България. Изглежда, още в тракийската древност е започнало култивирането на някои стари местни сортове, като Памид, Мискет червен, Димят, Гъмза, Мавруд и Широка мелнишка лоза.

Червенофигурна композиция с Дионисиева сцена върху кратер за вино, V в. пр.н.е.

Какъв е бил вкусът на онези вина, днес може само да гадаем. Вероятно са били твърде сладки и ароматни. Поне така ги описват античните автори. “А когато искаха да пият от това сладко като мед вино, той напълваше чаша от него, смесваше го с вода двадесет пъти и неизказано приятно благоухание се разнасяше от кратера” (Омир. Одисея. IX, с. 208). Явно виното на тракийския цар Марон, за което Одисей разказва с възхищение, е било доста по-гъсто и по-силно от другите вина в античния свят, където най-често срещаната пропорция вода–вино е 4 към 1.

След като римляните завладяват Балканския полуостров, винарството продължава да се развива. Според някои сведения в този период се е увеличило засаждането на бели сортове, особено в източните райони и по Черноморското крайбрежие. Може би тъкмо такива са били и споменатите от Овидий лозя край Анхиало и Месембрия, когато през 8 г. минал оттам на път за заточение в Томи.

Антични съдове за съхраняване на вино.Берлин, „Altes Museum”, „Изложба на тракийска култура”, 2008 г.

МИСТЕРИИТЕ НА ТРАКИТЕ И ОРФЕЙ

Културата на всички древни цивилизации е била ориентирана спрямо звездното небе. Всеки владетел, всеки жрец е следял събитията, които се случват на Небето, защото космичният закон, формулиран в най-дълбока древност от Хермес Трисмегист гласи “Както горе, така и долу”, т.е нищо не се случва на Земята, без за това да има знак на Небето.

Тази истина е била добре позната на инките, маите, шумерите, египтяните, а както разбираме от последните археологически открития – и на траките, обитавали нашите земи. Всяка култура, която поставя за свой приоритет развитието на Духа на човека има за цел изследването на връзката на човека с Космоса, със звездите, със Слънцето.

Тракийските светилища, разположени в Долината на тракийските царе, са били истински древни обсерватории.

Сцена от купола на Казанлъшката гробница

Архитектурата на всяко светилище в долината е различна. Тя пази спомена за владетеля, който го е създал. Първоначално светилището е храм, а в последствие става „гробница”- площадка за ретранслиране на духа на владетеля. Но според астрономите общото между всичките тракийски светилища е удивителната точност, с която са ориентирани към движението на Слънцето – върховния бог на траките. Във всяко подмогилно съоръжение са открити знаци, които показват кога са лятното и зимното слънцестоене, както есенното и пролетното равноденствие и „откъде прониква светлината”.

Според древногръцки хронисти тракийските владетели са познавали 500 звезди и са знаели имената им /за сравнение: според астронома д-р Алексей Стоев днес един професионален астроном може да назове не повече от 50-60, а общият им брой на небето е 6500/. Античните хронисти свидетелстват също и за това, че траките са преподавали астрономия и на гръцките царе.

В астрологията е добре известно, че златото е метал, който според закона за съответствията се свързва със Слънцето. Именно този метал е бил използван от траките в техните религиозни церемонии и ритуали за връзка с енергиите, които произтичат от Слънцето. За тях златото не е било синоним на богатство, средство за размяна или за натрупване.

Всеки жрец, всеки владетел е бил погребван заедно със златните предмети, които е използвал по време на религиозните церемонии, защото тази предмети вече са били попили неговата енергия, неговите вибрации и не е могло да бъдат използвани от друг. За новият жрец или владетел изкусните тракийски майстори са създавали нови предмети с ритуално предназначение.

Съкровище от с. Борово, Русенско, IV в.пр.Хр.
Вдясно ритон от Панагюрското златно съкровище, IV в.пр.Хр.

Именно златото обаче е станало една от главните причини за гибелта на цивилизацията на траките. Елините, които са били на много по-ниско ниво на културно и духовно развитие, но с по-развита материална култура и бит, по-рано са започнали да използват златото като средство за размяна. Научавайки за несметните богатства на траките, за златните им мини, те нахлуват по техните земи, завладяват някои от мините и разрушават тракийските селища.

Наред със златото обаче, елините (отчасти и римляните) взимат и нещо друго много по важно от материалното богатство – учението на Орфей. Орфей е бил един от Великите посветени на древността, можем да го наречем и Духовен учител на траките. Той е използвал изкуството като метод за развитие на човешката душа и като средство за връзка с космическите сили. С времето учението на Орфей, преплетено с присвоените от храмовете на Египет древни знания става основата, върху която се развива впоследствие познатата ни древногръцката култура.

Малцина знаят, че освен Орфей елините взаимстват от траките и бога на плодородието и виното Сабазий. Елините го наричат Дионис, а по-късно той преминава и в пантеона на древните римляни с името Бакхус.

Дионисова сцена върху сребърна каничка, тракийско съкровище от с. Борово, Русенско, IV в.пр.Хр.
Древните траки са създателите на култа към виното и го използват като ритуален дар за своите божества. В онзи красив древен свят, пълен със загадки, виното не се използвало за обикновено пиянство, а било средство за единение с боговете. То било използвано от жреците в ритуалите и мистериите, разиграващи се в тракийските светилища.

Имайки предвид, че тракийският храм символизира работата и функциите на слънцето, а слънцето от астрологична гледна точка е свързано със сърцето, то логично е да си представим, че виното на свой ред е имало пряка връзка с кръвта според траките. Ето защо виното и кръвта като носител на духа още от дълбока древност са били свързвани със свещенодействия. Какво ще кажете за Светия Граал в по-ново време?


Античен съд за смесване на вино (ойнохое) IV в.пр.Хр.

След нашествието на елините тракийската култура започва да залязва. Тя е претопена в голяма степен и от римляните. И все пак привнася богатото си наследство, което вече е част от подсъзнанието на елини, а по-късно римляни и византийци.

Тракийската, както и всички други древни цивилизации са били изградени върху знанието за взаимовръзките между Небето и Земята, човека и Природата. Проф. Ван дер Брюл, един от водещите специалисти по езотерика в света твърди, че Тракия трябва да се превежда като “Свещенна земя”, и че в Тракия преди около 10 000г. се е намирал духовният център на планетата.
Знаете ли, че:
– Във връзка с изключително дълбоките астрономически и астрологически познания на нашите древни предци, храмовите комплекси са били изграждани на принципа на устройство и функция на сърдечно съдовата система и храмовете са били своеобразни сърца, подхранващи психиката на живеещите околовръз с космичните импулси – „както горе, така и долу”.

– Знаете ли, че при своите ритуали траките са смесвали вино (престояло в златен съд, украсен със специални орнаменти) със изворна вода (също престояла в сребърен съд с подходящи орнаменти). Смесената течност в уникалния съд била подавана на посвещавания, от която той е трябвало да отпие ритуално.

– Според теорията на Д-р Стефан Гайд, който е роден през 1960 г. в София, експерт по лингвистика и криптография и създател е на Института по трансцендентна наука, в древността е съществувалае неразривна връзка на култа към Орфей с Египет и по специално с библейското предание за Моисей.

Една от най-красивите скъпоценни чаши от Тракия е сребърната чаша от Букьовското съкровище, датирано към края на V век пр.Хр., което се съхранява в НИМ. Формата на разширяващата се нагоре чаша е много популярна в началото на първото хилядолетие пр.н.е.

-Киликсът е античен съд за вино с формата на чаша, характерна с двете си хоризонтални дръжки и столче, което варира на височина. Киликсите са образци на древногръцкото грънчарство и са се изработвали най-често от глина и по-рядко от метал. Украсявани са с фигурални елементи, растителни орнаменти или митологични сцени.

В България като археологически находки са откривани в некропола на Аполония (Созопол), Башова могила край с. Дуванлий, Пловдивско и на други места.

 През 2004 година експедиция ТЕМП на проф. Китов  открива в могилата Голяма Косматка Златен киликс. Подобни съдове се срещат по често в некрополи в егейските части на Балканския полуостров. В Археологическия музей в Солун са изложени 5 златни киликса/освен сребърните/ и са представени като продукт на древногръцката торевтика.

Полусферичното тяло е отделено от изтегленото навън устие с профилиран концентричен ръб, а два по-тънки ръба отбелязват края на устието. Дръжките излизат от долната част на тялото и се извиват нагоре. Дъното е украсено с ивица кима, отделена от централния пояс, в който отново чрез гравировка са представени палмети с обща основа.

Киликсът – чаша на столче с две хоризонтални дръжки, е сред най-популярните съдове на древността. Най-често те се изработват в керамика или в сребро, а златните съдове от този тип са изключителна рядкост. От Златен Киликс е имал правото да пие само владетеля,ритуално за единение с божествените сили и заплашително към враговете!

Александра Делова