Сакралността

Проф. Иван Маразов: Сакралността на виното идва от идеята за приобщаване на божеството чрез пиене – излиза твоята душа, за да се засели божеството в тебе

Проф. Иван Маразов, траколог, културолог и изкуствовед, в предаването „Земята на Дионисий“ на Радио „Фокус“.

Водещ: Професор Маразов, всеизвестна е връзката между траките и виното. Вие самият имате не една книга на тази тема. Иска ми се днес да поговорим обаче за мястото на виното, виноделието и пиршествата в сцените от старите български съкровища и за тези, които са предназначени за пиене на вино. На първо време може би всеки ще се сети за Панагюрското златно съкровище, за тези от село Боворо и Вълчитрън, за съкровището от Над Сент Миклош. Кажете ни обаче, като за начало, кои съкровища от нашите земи са решени с такива сцени и са предвидени именно за пиршества?
Иван Маразов: Терминът „съкровище“ първо да го уточним. Това е някакъв депозит, който е заровен в земята извън всякакъв археологически контекст. Имаме една група предмети, които са оставени. Няма нищо наоколо, нито село, нито град, нито погребение. Смисълът на съкровищата по всяка вероятност е в тяхното ритуално погребване и намиране. Повечето от съкровищата съдържат еднотипни предмети, да речем, само оръжия или само апликация към конска амуниция, но най-вече съдове. Такива съкровища със съдове, като започнем от Вълчитрънското съкровище, много съкровища, които са намерени в румънските земи, след това има много златни предмети, които са намерени от ранната желязна епоха и като стигнем, разбира се, до знаменитото Рогозенско съкровище, в което имаме 165 сребърни съда, поне толкова са достигнали до нас, и следващото голямо съкровище, Боровското съкровище и накрая, разбира се, Панагюрското съкровище. И от късната елинистическа епоха имаме две чудесни съкровища от Якимово и от Галиче, също със съдове. Предназначението на съдовете явно е да украсяват и да дават голям ефект на масата на царския пир, да отбележат високия статус на владетеля, че той е богат, ето от какви съдове той налива на своите гости, като се стигне до един миторитуален смисъл на съдовете, тъй като имаме много изображения, където богинята поднася на героя или ритон, или фиала – два от най-разпространените в Тракия съдове, като знак на неговата избраност именно той да получи царската власт, царския трон. Така че съдовете, освен отбелязване на богатството, тоест един социален статус и освен за пиене, освен в ритуалите, те са били и знак на богоизбраност на царската власт. Изображения, за които ме попитахте, на сцени на пиене имаме главно в съкровището от Борово. Има една чудесна каничка ритон, на която е представено именно пиршество – възрастен мъж държи фиала и ритон, зад него един силен също с фиала и ритон, има един силен, който свири на бойна флейта, има един Ерос, който разлива от кратера, съда за смесване на виното, на участниците в сцената и една жена, която стои до този възрастен мъж, за когото споменах. Така че по всяка вероятност тук имаме една сцена от Мистериите на кабирите. И ето ви още едно място, където пирът и съответно съдовете са били използвани вече в един много конкретен контекст на посвещение в тайнствата. Кабирическите мистерии са били най-големите мистерии на древността. И одриските владетели са били посветени в тях.
Водещ: Всъщност, съдовете в много от тези съкровища са били предназначени и най-много много биха отивали именно на виното. Защо е било виното на такава почит и защо именно за него са правени такъв тип съдове, които са с толкова висока стойност?
Иван Маразов: Да, виното наистина играе изключителна роля в цялата древност, не само в Гърция, не само в Тракия. Виното започва да се култивира някъде още в шестото хилядолетие преди Христа. В Месопотамия имаме много вино, за което се пише в текстовете. При това забележете, че различни мерки за вино съответстват на различната позиция в обществото. Да речем, царят трябва да получи сам 12 мерки, царицата 6, обикновените работници или по една или по половин мярка. Тоест, виното бележи социалния статус. И неслучайно имаме толкова изображения на пирове в изкуството на древността. Като започнем от Месопотамия, от Египет и след това, разбира се, в Гърция в релефи и много често в чудесните гръцки вази. Виното става толкова важно, че се превръща в сакрална напитка. Между впрочем, сакралните напитки могат да бъдат от различен характер. Да речем, в Гърция това е виното, в Индия това е една митологична напитка, миторитуална да кажем – „сома“, в Иран същата напитка се нарича „хом“. На север, да речем у германите, това е или „кваса“ или пък „медовина“, както и в славяните. Във всички случаи тази напитка става сакрална по една причина, която се съдържа в самата нея. Тя помага на трансформацията на духа. Виното помага на душата да се освободи от тялото. Всеки, който се е напивал поне веднъж в живота си, знае, че състоянието е необикновено – различава се от това, което е през нашето ежедневие. Следователно виното се разглежда като един от начините за приобщаване на божеството, излиза твоята душа, за да се засели божеството в тебе. Затова гърците казвали често не „пия вино“, а „пия Дионис“, тоест богът-растение-напитка. И тук е пак редно да споменем, че напитката става и белег на култура. В Древна Гърция, например, съвсем културна норма било да се пие разредено вино – 3 към едно, че и 5 към едно. Неразредено, или т.нар. „диво“ вино пиели само такива митологични същества, неукротими, гневни, като кентаврите необуздани или пък варварите – скити и траки. Да пиеш „по скитски“ означава да пиеш неразредено вино при това в неумерени количества. Гърците, тъй като цялата им и житейска, и политическа, и културна система е била нагласена според мярка, всичко трябва да бъде в мярка. Затова те пият виното по такъв начин, за да не се напиват много бързо. Разбира се, зависи от количествата. Макар че, разбира се, че това е идеалът. Ние много често виждаме по вазите развеселeни, явно пияни компании, които се движат по улиците на града в т.нар. „комос“. Това е следващият епизод от „симпозиума“. В древногръцкия език това означава просто съвместно пиене и симпозиумите са били едни общества, които са се събирали, за да пият, но пиенето, пирът в Древна Гърция бил място също така на интелектуално общуване. Там са четели стихове, пели са песни, обсъждали са философски проблеми. Тоест, пиенето върви заедно с интелектуалния живот и това до голям степен стимулира интелектуалния живот в Древна Гърция. По всяка вероятност в Тракия е било малко по-различно, но да се върнем към виното. Траките също са били много известни през древността не само като добри пиячи, но гърците дори казвали „жените даже у траките пият“, тъй като гръцките жени нямат достъп до виното. Но траките отглеждали чудесни сортове вино. И в „Илиада“-та, ако обърнете внимание, всяка вечер в палатката на ахейския цар Агамемнон били донасяни с черните кораби от тракийския бряг пълни мехове с вино. Тоест, тракийското вино било много ценено и както ще видим след това, също така и тракийските чаши, тракийските съдове. Именно поради тази значимост на виното в „Одисея“ вече се говори за тракийския цар-жрец Марон, който е внук на самия бог Дионис и е жрец на Аполон. Той за благодарност към Одисей, затова че му помогнал в една война, му дал мехове пълни с вино и както казва Омир, „божествено питие“. Това вино е било толкова силно, че от него се опиянил даже циклопът Полифем и именно то помогнало на Одисей да избяга от пещерата му. Следователно, ето едно тракийско вино, което е замесено в чисто символична гръцка история. Да не говорим, че Полифем също е от дивите същества, който, тъй като принадлежи към дивото, не спазва културните норми. Тоест, той не умее да пие така, както се налага, по гръцки с разреждане на виното, а пие неразреденото вино на тракийския цар-жрец Марон и се опиянява много бързо. Виното участва във всички мистерии. Именно пак в качеството си на тази субстанция, която може да трансформира в мистериите, непосветеният става посветен, тоест, той трансформира своята социална и, да речем интелектуална позиция, точно както виното трансформира поведението на човека. Ето защо виното, въобще сакралната напитка у индоевропейците има специален бог в Индия това е Сома, който е бог-растение-напитка, в нашите ширини това е Дионис. Тъй като траките са били много известни пияници в древността, гърците смятали, че Дионис е дошъл именно от Тракия и го смятали за тракийско божество. И да си спомним, че Херодот го помества сред тричленния пантеон на гърците. Единият е Арис, богът на войната, другата е Артемида – богинята-майка и третият е Дионис – богът на виното и разбира се, на сакралните неща, тъй като той е свързан именно с много мистерии. Ето защо виното играе такава голяма роля и в изкуството. Изкуството, разбира се, следва митологията, следва обреда. Това е, бих казал, визуалният език на мита. И като такъв той естествено, че е загрижен да отразява всички онези митологични сюжети и образи, които притежава в своето културно наследство всеки един народ.
Водещ: Професор Маразов, тъй като заговорихме за символика, в украсата на много съдове от това време виждаме стилизирани лозов лист или грозд. Какви са били техните символни значения?
Иван Маразов: Да. Освен лист или грозд, виждаме много често и бръшлян, който е другото сакрално растение на бога Дионис и се смятало дори през древността, че той също имал някакъв такъв психотропен смисъл. Разбира се, в това което досега казах, сигурно си спомняте, че Дионис е не само бог на виното. Той е самото растение. Растение, от което се добива виното. Забележете, че първата лоза е била вкарана в културата отвън, тоест от чуждото, от природния свят. Един козар видял, че козите му се връщат в много странно състояние, проследил ги и разбрал, че те ядат грозде от една дива лоза, поради което той пренесъл тази лоза и я засадил и така тръгнало виноделието. Друг мит също така разказва, че една кучка родила първата лоза и оттам тръгнало виноделието. Дионис като бог на това свещено, също така сакрално растение, естествено е, че той също трябва да преживее всичките етапи на приготвянето на виното. Спомняте си, че Дионис е едно от умиращите и възкръсващите божества. Но как се добива виното? Първо гроздето трябва да се обере, след това да се пресова, да престои, да ферментира и някъде в края на февруари се отварят новите питоси, тоест отваря се новото вино и тогава се викат душите на умрелите и самият бог Дионис да присъстват на това събитие. Така че всички тези, ние ги наричаме сега орнаменти, да речем, растителни орнаменти, но в древността нищо не е било просто украса. Всяко нещо е имало своя конкретен смисъл, разбира се, ако се постави в контекста, в който е. А щом е върху чаша лозов обект някакъв или пък бръшлян или грозд, то съвсем ясно е, че този орнамент има смисъл на връзката с бога на виното. Виното става суперкултурния продукт. Гърците казвали „Деметра ни дава твърдата храна“, тоест житото, от което се приготвя хлябът на човек. А гърците наричали човека „хлебоядец“, само той яде хляб, защото само той може да си го приготви. А приготвянето на хляба е един изключително дълъг, сложен и отговорен културен процес. Трябва да намериш зърното, трябва да изореш, трябва да го засееш, след това трябва да го ожънеш, да го овършееш, да го смелиш, от брашното да приготвиш хляба, да го заквасиш, да го изпечеш и чак тогава е готови. Същият е процесът с виното. Това е течната храна, която бог Дионис е донесъл на хората. Първо се засажда лозата, копае се лозето, подрязва се лозата, чака се да узрее, прибира се, мачка се гроздето, чака се да ферментира и чак накрая излиза културният продукт. Културни са ония от хората, населяващи света, които ядат хляб и които пият вино. Затова, където и да пипнеш в митологията, винаги се докосваш накрая до сакралната напитка. Така че са прави древните, които са казали, че „Нищо не може да се извърши без вино, нищо не може да се извърши без наздравица“. А наздравицата, ние и досега, разбира се, имаме този обичай и у такива народи, които са запазили своите дълбоки традиции, да речем, като грузинците, тостът това е цяла наука. То е цяло изкуство и не всеки може да произнася тостове, които да заслужат всеобщото одобрение.
Радина ХРИСТОВА