Розе – междинното вино

Първото вино е било много по-близко до розето, отколкото до червеното

Знаехте ли, че първите червени вина в древността много повече напомняли днешното розе? Това се дължи на факта, че ранните технологии по производство изисквали гроздето да се пресова бързо след брането.

Всъщност розето вероятно е най-старото в света вино. Нюансът на розовото, който идва от контакта на ципата с гроздовия сок, може да варира от бледо до много наситено, в зависимост от сорта на гроздето, както и техниките по производство. Има много методи за производство на розе, но днес най-известни и разпространени са следните…

Конкактът между ципите на червеното грозде със сока, веднага след смачкването на зърната. Следва отделянето на ципите и ферментирането на течността. Разбира се, целият процес има своите тънкости и зависи от уменията на технолога, като крайният резултат често се съобразява с търсенето на пазара.

Общо казано, колкото по-дълго преседява с ципата, толкова по-наситено става розето, като започва да се доближава до червеното.

Блендирането на червено и бяло вино, като съотношенията между двете, както и сортовете, могат да варират. Разбира се, този метод е много по-несъвършен, така че, ако сте любители на розето, търсете вино, създадено по първата технология. Във Франция, с изключение на Шампан, блендирането дори е забранено, а в други страни не му се гледа с добро око.

Въпреки че розето датира от древни времена, в модерната история то прави истински фурор едва след края на Втората световна война. Тогава две португалски изби „пуснали“ на европейския и американския пазар сладки газирани розета.

Тези вина буквално поставили рекорди по продажби на двата континента, а в Португалия изцяло доминирали местната винена индустрия чак до края на 20 век. Днес потребителският интерес към Mateus и Lancers осезаемо е намалял, вероятно поради засиленото местно производство на розе.

В началото на 70-те години търсенето на бели сортове в САЩ било голямо, но не и производството. Ето защо калифорнийските производители започнали да правят бяло вино от червени сортове чрез минимален контакт на ципата със сока.

През 1975 година един от големите винопроизводители се изправил пред проблем с ферментацията – квасът започнал да „умира“ преди захарта да се е превърнала в алкохол. Тогава технолозите оставили виното настрана за 2 седмици, а след като го опитали и установили, че вкусът му е добър, решили да го пуснат на пазара.

През 1976 година се ражда името на американското розе – blush, като днес това наименование се използва за някои австралийски и италиански вина.

До скоро в България повечето хора гледаха на розето със „съмнително“ око, вероятно поради неясния метод на производство.

Към днешна дата обаче на родния пазар могат да се открият много приятни розета на нормална цена. Ако не сте любители на сладкото вино, не се притеснявайте – повечето европейски розета са сухи.

Ако пък си търсите специална причина, за да опитате розе – недейте! То се комбинира много по-лесно с всякакви храни, отколкото бялото или червенето.

Всъщност, когато на масата сте зароди този спор, просто поръчайте розе. На аромат напомня червеното вино, но на вкус е по-близко до бялото, така че всички ще бъдат щастливи!

Източник: kulinar.bg