Няма по-истинско вино от жената…
Един български поет някога каза:
„Няма по-истинско вино от жената, дори насън.”
Жената е дяволско вино, отлежало в Рая, нестинарско вино!
Тя е една грешница, която причестява и обожествява хляба на земята, замесен от небе.
Едно небесно четиво, един небесен сън. Прилича на Вечна книга,в която никой не пише „стига”.
Ненапразно от женски род са и душата, и смъртта ,и змията, а знаем,че от змия извличат най-любовното лекарство.
Именно затова истинският мъж пие дяволското вино на жената направо от Сократовата чаша.
Така усеща душата на виното,което като жената, ту кипи като нежна лава,ту побеснява и полудява,ту прегръща, ту е прокоба, ту е причастие.
Свето вино за причастие-туй е жената!
Честит празник на всички винени и винопочитащи дами!
Истинските поети, като истинските Винари Ви познават най-добре!