Неповторимият стил на розето

Трудно е да убедите сериозния ценител, че розетата се отличават с неповторим стил и ярко присъствие. Ярки в повечето случаи са само цветовете на някои от тях (а има и такива, чиито нюанси не съществуват в природата). Затова, когато дегустирате розе или ако сте решили да си купите добро розово вино не бива да го сравнявате нито с бяло, нито с червено, а още по-малко пък с оценките на такива вина. То наистина е отделна категория. Новите технологии и специалното внимание, което винопроизводителите му отделят, превърнаха розето в хит на пазара. Наистина добре охладеното сухо розе е прекрасен комплимент на обяд в летните дни и внася допълнителна романтика през топлите вечери. Това е вино, което изненадващо добре се комбинира с повечето ястия. А нежният розов цвят изглежда така изкусителен в чашата…
В повечето случаи розето се прави от червено грозде, само че по технологията за бяло вино – с минималнен контакт на гроздовия сок с ципите и семките. Хората, които се интересуват от вино знаят, че с малки изключения, сокът на всички сортове грозде (бели и червени) е безцветен. Оттам нататък зависи колко време той ще прекара заедно с ципите, където се намират багрилните вещества. Тоест при белите сокът се източва веднага и се оставя да ферментира отделно от твърдите части. Колко ще бъде интензивен цветът на розовото и червеното вино зависи от температурата и от това колко дълго ферментира. Колкото по-висока е температурата, толкова по-малко време е нужно за извличане на багрилни и ароматни вещества. Всичко зависи от това какъв стил и вкус иска да постигне накрая винарят.
Тази кратка справка за розовата технология всъщност бе нужна не за друго, а тъкмо за да опрем до въпроса за стила (и съответно вкуса) на розето. Това е и първото предизвикателство, с което човек се сблъсква при дегустация. Розетата варират от много деликатни и фини вина до по-натоварени, с наситен плодов вкус. Съответно цветовете варират от така наречения луков цвят или “сьомга” до ягодов. Но какъвто и да е стилът на розовото вино, то има едно основно предназначение – да освежава и да не се натрапва. Затова е и така лесно да се комбинира с почти всяка храна.
Оригиналът идва от Франция. Известни по цял свят са френските розета от долината на Лоара. Правят се предимно от местен сорт червено грозде гроло, но понякога са купажи от каберне фран, каберне совиньон, малбек, и гаме в две разновидности – сухи и полусладки. Полусладките розета от Анжу (rose d’Anjou) всъщност са първите розови вина, които постепенно си проправят път до по-високите рафотве по магазините и до по-предните страници на менюто в ресторантите. Описват ги като нежни, ефирни и пивки, с наситен плодов вкус и с приятна киселинност.
Ако има урок за напасване на вино и храна, трябва да се поучим от опита на хората от френския Прованс. Там се цени универсалността на розетата в комбинация с неизброимите вариации от средиземноморски стил ястия, съдържащи маслини, зехтин, чесън, сушени домати, риган, зелени люти чушки и черен пипер в компанията на добре охладено сухо розе.
Португалските розета, които очертават един съвсем друг стил, са с ярки цветове, висок алкохол и наситен вкус (но все така свежи) и са сред най-предпочитаните от консуматорите на американския континент – може би и заради керамичните гарафи с дизайн от шестдесетте години, в които се бутилират.
Австрийците пък се гордеят с тяхното си розе, което наричат schilcher. Произвеждат го от местен сорт диворастяща лоза от западната част на Щирия и е характерно с високата си киселинност. Предлагат го със специално дълго опушвана шунка и комбинацията е прелестна.
Италианските розета от Монталчино отлежават в дъбови бъчви и маркират още един стил при розовите вина. По принцип се оставят по-дълго да ферментират заедно с ципите, от което вината стават по-настойчиви и се превръщат в любопитно предизвикателство за ценителите. Около Монтепулчано розетата се  правят от санджовезе, като приоритет има гроздето от най-младите. Вината стават много ярки, виолетови и изключително свежи и са идеална комбинация за традиционите италиански пасти с доматен сос и морски дарове.
Почти няма българска изба, която вече да не притежава розе в асортимента си. У нас първоначално то се появи плахо и предизвика недоумение (дори имаше догадки, че по всяка вероятност се прави от рози!), но за няколко години се превърна в бестселър. Заедно с розовото вино, българският ценител претърпя редица метаморфози, а покрай него и българският уайнмейкър. И така, ако в началото в България се продаваха успешно предимно по-натоварени и интензивно оцветени розета с прекъсната ферментация и леко сладникав вкус на конфитюр от ягоди, то сега са на мода най-фините цветове тип “сьомга” и деликатни аромати на цветя и бели череши. Всъщност осъзнато вървим към класиката.

Юлия Костадинова, Ефросия Благоева

снимка: Николай Камбуров

Източник: bacchus.bg