ИЗКУСТВОТО на ЕТИКЕТА

Животът на хартиените етикети започва на кръстопътя на две събития –  разширяващата се търговия с вина и откриването на лепило, което да залепва хартия към стъкло. Те стават масово явление около 60-те години на ХІХ век. Постепенно около суховатите надписи се появяват винетки, а буквите стават по-пищни, с украса и орнаменти. Създават се и първите рисунки – на лозя, замъци и грозде. Логично, винените етикетите отразяват стила в изкуството на всяка епоха: има ги в стил Наполеон ІІІ, в стил ар деко в самото начало на ХХ век, в стил ар нуво двайсет години по-късно.

През 70-те години на ХХ век на пазара пробиват избите от Новия свят, по чийто път тръгват и млади модерни производители от Стария. Графичният дизайн се отърсва от застоялите правила и се обръща към по-изчистени линии, особено в новите региони от винарската карта. Техните етикети са опростени, балансирани, с ясни надписи. Пасторалните картини са заменени с изображения, които нямат нищо общо с виното и става нормално да се илюстрира бутилка вино с леопард или пингвин, стига етикетът да е стилен и да хваща окото. Срещат се и  съвсем минималистични решения – само името на избата, сорта и нито едно цветно петънце повече.

Въпреки различните традиции, стил и закони, всички винени етикети по света носят една и съща обща информация със сравнително малки разлики в съдържанието и формата. Около осем елемента могат да се отделят като неизменно присъстващи, независимо какъв е произходът на бутилката.

  1. Име на производителя или на избата: компанията – производител, а в някои случаи търговската марка на виното.
  2. Произход: страната или районът, където е отгледано гроздето за това вино. Може да варира от обширни територии, като Калифорния, до съвсем малки парцели – например CK Vineyards. При калифорнийското вино например се посочва и лозето, а в Германия – и по-общият район. В много страни районите, или наименованията за произход, са определени със закон. Вината, произведени в такива райони, ще притежават законно изписано името му върху етикета. Във Франция това е Appellation d’origine contrôlée (AOC), в Италия е Denominazione della Origine Contrallata (DOC). В повечето държави е разрешено към такива вина да се добавят до 15% от вина, произведени от грозде с произход извън декларирания район.
  3. Реколта: Това е годината, през която гроздето е било набрано, а не е годината на бутилиране, което при някои вина може да е станало години по-късно. В различните страни се използват различни термини на съответния език. В английски говорещите Vintage, испански говорещите Cosecha, в Италия Vendemia. В много държави законът позволява поне 85% от виното да е произведено от обявената реколта, а останалите до 15% могат да са от други реколти.
  4. Сорт: означава конкретният сорт грозде, от който е произведено виното. Но далеч не всички вина разкриват сортовия си състав. Например френските и италианските етикети не дават тази информация, тъй като законът изисква вината от даден район да са произведени от традиционни сортове: каберне совиньон, мерло, каберне фран, пти вердо и малбек в Бордо; санджовезе и други в случая с Кианти; тинто фино (една разновидност на сорта темпранийо от Риоха) в Рибера дел Дуеро. Производителите приемат, че купувачът знае какви са сортовете в дадения район. В това отношение етикетите от новия свят са по-лесни за разбиране, особено ако сте запознати с характеристиките на отделните сортове. В много страни е позволена употребата на несортови вина при купажирането. В повечето щати на САЩ само 75% от съдържанието на виното трябва да е от обявения сорт. В Европа и Австралия този дял е 85%.
  5. Зрялост: по стара немска традиция, която се прилага донякъде и в Австрия, за някои вина се използва специална терминология, с която се означават зрелостта на гроздето и качеството на крайния продукт. Aко на етикета на едно германско пише Kabinett, това означава, че то е с най-ниско ниво на зрялост измежду качествените вина със специални качества. На някои етикети може да се види Trocken (сухо) или Halbtrocken (полусухо), което означава докъде е продължила алкохолната ферментация и какво е остатъчното съдържание на захари.
  6. Бутилирано при производителя и информация за избата: ако виното е “бутилирано при производителя”, т.е. произведено е от грозде, отгледано и набрано в собствени лозя на избата, то тази подробност ще бъде отразена на етикета. На френски се използува Mis en bouteille au Chateau, на немски Gutsabfüllung (по-нов и по-специфичен термин от стария Erzeugerabfüllung), а на английски Estate bottled.
  7. Друга необходима информация: тук има голямо разнообразие в зависимост от законите в дадената страна. Германските вина могат да съдържат АР номер, френските вина могат да носят ранга си според традиционните класификации, например Cru Burgeois. Задните етикети на вината продавани в САЩ по закон са декорирани с необходимите предупреждения към консуматора, като известното Government Warning и съобщението, че жените не трябва пият по време на бременността заради риск от вродени аномалии, че виното съдържа сулфити и може да създаде проблеми при карането на кола или работа с машини. С по-големи или по-малки цифри, етикетът също съобщава какви са алкохолното съдържание на виното и обемът на бутилката. Вносните вина обикновено съдържат информация, понякога на отделен етикет или стикер, за вносителя.

Допълнителна информация: може да варира от бележки на производителя, аналитични и дегустационни подробности до рекламни трикове, особено на задния етикет. Често там се появява и баркода.

Националните законодателства на много места постановяват каква информация трябва да носи етикетът на виното.

Автор: Йордан Желев – thelabelmaker.eu

  Днес винените етикети са сложно изграден елемент от голяма индустрия. Да се постигне баланс между качеството и стила на виното и неговия етикет не е проста работа и в големите компании са ангажирани цели екипи, в които влизат не само дизайнери и експерти по маркетинг, но и юристи, запознати със законовите изисквания. И дори специалисти по народопсихология. Често едно и също вино се появява на отделните пазари с различен етикет, отговарящ на настройката и вкусовете на местните потребители. При разработването се взимат предвид дори фактори, като например дали в съответната страна виното за вкъщи се купува по-често от жени или от мъже.

Основната цел  на продуктовия дизайн на винения етикет е да помогне да се създаде емоционална връзка между продукта и консуматора, която да е основана на доверие към продукта и неговата автентичност.Освен задължителните елементи,указани от закона,които трябва да съдържа всеки винен етикет,тог трябва да те грабва,да ти протяга ръка,да те предизвиква.Емоционално,на сигнално ниво да те привлича.

Модерният винен етикет изисква иновация по отношение на изображението,технолиите,композицията и концепциите, пресъздадени на етикета:

– Изображението трябва да събужда положителни емоции

– Изображението може и да е по-агресивна провокация -тоест нещо, което не очаквате да видите на етикет за вино, но то да е там и при това да ви харесва.

-Изображението да ви обогатява с информация от други сфери на културата и науката.

Трябва да  се работи с кирилица и латиница в премерено съотношение,доволно лесно да са четаеми и лингвинистично категорично ясни.

Коректно е информацията от етикета да е достъпна за хората с увредено зрение.

Или най-просто казано:един Бранд трябва да ви разказва хубава история,и тази история трябва да е истинска,защото добрия дизайнер винаги е  честен и  отговорен пред потребителя.

Независимо дали съдържат елементи на изобразителното изкуство и полиграфията, литературата, науката, фолклора  етикетите трябва д имат уникална арт концепция, която може да удиви всеки ценител на изкуството и напитката на боговете.

Винените етикети са предизвикателството за въображението и ума, те са изкуство.