Винпром Карнобат – Rose Wine Expo 2019
Разположен в плодородната Карнобатска котловина, десетилетия наред „Винпром Карнобат“ създава вина и ракии, разнасящи славата на България по четирите краища на света. Агрономите и енолозите на винпрома майсторски съчетават хилядолетните традиции с най-актуалните достижения на съвременното лозарство и винарство, в които компанията инвестира непрестанно.
Тайната на пивките Карнобатски вина и ракии се крие в собствените лозя, засадени върху най-плодородните масиви на Карнобатския край. В над 20-те хиляди декара среща си дават отглежданите векове наред по българските земи Тамянка, Димят, Юни Блан, Мискет, Памид, Рубин и Ркацители и някои от най-известните и аристократични винени сортове като Совиньон блан, Траминер, Сира, Каберне совиньон, Мерло, Пино Ноар, Каберне фран и др.
От висококачествените, грижливо поддържани лозя, опитните енолози създадоха класическата серия вина CHATEAU KARNOBAT и любимата на поколения българи „Карнобатска гроздова“. За повече от две десетилетия, вината и ракиите на „Винпром Карнобат“ станаха неизменна част от трапезата на родните ценители, а днес те триумфират на авторитетни световни конкурси във Франция, Виена, Брюксел и Лондон. Не случайно най-влиятелната дама в света на виното – британската енологична журналистка Каралайн Гилби, ги определи като вълнуващи, богати, с изразена сортова отличимост и носещи автентичността на региона, в който са направени. Вина, с които България достойно е стъпила на световната винена сцена.
История и традиции
Ракията е най-българската напитка, но малцина знаят, че карнобатлии са едни от първите, овладели майсторлъка по изваряването й. Доказателство, че точно в земите около днешен Карнобат са възникнали първите ракиджийници, дават хрониките на персийския учен и историк Ал-Идриси. Той разказва как рецептурата на питието е пренесена у нас от арабски търговци и пътешественици в средата на 14 век. По това време Карнобат е бил административен център и прочуто стопанско и търговско средище. По време на ежегодния Панаир на търговията и занаятите, градът бил посетен от група арабски търговци. Водени от желание да продадат медните си казани, те обучили неколцина карнобатски лозари и винари да приготвят дестилат от гроздето, което „виреело изобилно по тези места“. По-късно, в пътеписите си, персийските търговци разказали за грижливо поддържаните Карнобатски лозя, засадени с Мискет, Ркацители, Димят, Юни Блан, Мускат и пр. През вековете те се утвърждават като типични ракиени сортове. Седем века по-късно влизат и в рецептурите на ракиите, създадени във „Винпром Карнобат“: „Карнобатска гроздова“, „Карнобатска Мускатова“ и „Карнобатска специална селекция“.
Десетките чужди пътешественици – немци, французи, англичани, поляци и австро-унгарци, минавали по българските земи между XV и XIX век, свидетелстват за оживената търговия с вина и ракии, която се извършвала в Карнобат. В бележките си те описват как в пазарни дни в Карнобат прииждали хиляди хора от всички краища на Османската империя, за да си купят от прочутата ракия на местните лозари. Още тогава писмените исторически извори говорят за „Ракията от Карнобат“, „Карнобатската ракия“, „Ракията, направена в Карнобат“. Тези факти са намерили отражение във фолклора и в песенното народно творчество на жителите от региона.
В Карнобатския край традициите в отглеждане на лозя датират от векове, а създаването на ракии и вина е неразделна част от историята и поминъка на местното население. Уникалното съчетание на плодородни почви с благоприятни климатични условия, и изобилието от висококачествено грозде, превръщат Карнобатските лозари в най-големите и изкусни производители. За майсторството във винопроизводството свидетелства и богатото историческо и археологическо наследство на региона. Разкопките на многобройните тракийски могили край днешен Карнобат изобилстват с червенофигурна керамика, на която е изобразен богът на виното Дионис. Няколко века по-късно, по тези земи е издигната величествената средновековна крепост „Маркели“, която, според старинните хроники, се превръща в истински пазител на вината, създадени от Карнобатските майстори.
Производство
Пивките вина и ракии на „Винпром Карнобат“ се създават по уникални способи, които съчетават хилядолетните лозаро-винарски традиции на Карнобатския край с най-съвременните технологични достижения, в които компанията инвестира непрестанно.
Тайната на прочутите Карнобатски ракии – „Карнобатска Гроздова“, „Карнобатска Мускатова“, „Карнобатска Специална Селекция“, както и на елегантните ракии „Кехлибар“ и „Кехлибар Резерва“ е сребърният кръст, който технолозите на „Винпром Карнобат“ всяка година потапят в съдовете веднага след изваряването им. Среброто е перфектното природно средство да елиминира остатъчните продукти по най-екологичен начин и да придаде на ракията чистота, плътен вкус и силен гроздов аромат. Така напитката се пречиства до съвършенство и получава част от светостта на християнската реликва.Карнобатските ракии се изваряват в уникални съдове, разработени от водещи компании специално за „Винпром Карнобат“. Конструкцията им е досущ като на автентичните казани за варене на ракия, използвани от предците ни. В тях са монтирани и специални сребърни филтри, които гарантират за чистотата, мекия вкус и богатия гроздов аромат на ракиите.
Вината и ракиите на „Винпром Карнобат“ отлежават в над 2 500 бъчви от старопланински, Странджански, френски и американски дъб. Любимата на милиони българи „Карнобатска гроздова“ пък отлежава в единствените по рода си дрянови бъчви, изработени от най-добрите родни бъчвари. Те могат да се видят само в избите на карнобатския винпром. Малцина знаят, че дрянът е най-подходящ за отлежаване на ракии от типично българските сортове Тамянка, Червен Мискет, Памид, Мускат Отонел и Ркацители, защото дървесината му обогатява дестилатите със специфични аромати.
Изисканите класически вина CHATEAU KARNOBAT отлежават във френски бъчви, доставени за „Винпром Карнобат“ от региона на Бордо. Елегантния сорт Шардоне пък отлежава в барици от американски дъб. Всички те се подновяват ежегодно, за да се гарантира високото качество и богатството във вкуса и аромата на вината и ракиите.
Лозя и Винени Сортове
„Винпром Карнобат“ е единственият български производител на вина и ракии, който обработва най-много собствени лозя. Компанията разполага с близо 20 000 дка първокласни насаждения. По думите на водещи световни енолози, Карнобатският край разполага с най-добрият тероар за засаждане както на типично български винени и ракиени сортове, така и на сортове със световна известност. Мекият климат, богатите на минерали и ценни микроелементи почви и изобилното слънчево греене, обогатяват гроздето с множество интересни вкусове и аромати, които нямат аналог в цяла Европа.
Лозичките са доставени от водещи световни производители на посадъчен материал, сред които са компаниите „Мерсие”, „Гийом”, „Труант”, „Чида”, „Рaушедо” и др. Освен традиционни винени сортове като мускат, шардоне, каберне совиньон, мерло, през последните години най-добрите агрономи и енолози на „Винпром Карнобат“ разработват бели и червени вина от совиньон блан, вионие, гевюрцтраминер, сира, каберне фран, пино ноар, рубин и др. Засаждането на първокласно сертифицираният лозов материал е съобразен с природните дадености на Карнобатския край. Мащабната инвестиция в лозички е предшествана от прецизен подбор на терените за засаждането им. Избрани са най-плодородните землищата на Венец, Лозенец, Деветак, Огнен и Терзийско. Въпреки своята близост, всеки от масивите има свой облик, което допринася за комплексния характер и атрактивност на вината. Избрани са склонове с южно изложение, които са доказано най-подходящи за отглеждане на лозя.
Собствените лозя на „Винпром Карнобат“ се отглеждат екологично, а висококвалифицираните агрономи използват само естествени лозарски похвати. Това гарантира, че вината и ракиите са отличен избор за всички, които залагат на природосъобразния начин на живот и държат на чистотата и високото качество.
Контакти
| Централен офис: 1407 София бул. „Джеймс Баучер“ 83-85, ет. 5 тел.: 02 962 20 30 факс: 02 962 30 56 Email: office@vinpromkarnobat.bg |
Производствена база: 8473 с. Венец тел.: 0559 28 307 факс: 0559 22 611 |
